Классный журнал

Ако се върнем далеч назад във времето, когато се ражда модерното българско образование, Калпакчийската махала ще ни посрещне с новопостроената църква “Успение на Пресвета Богородица”. В малката килия близо до нея, даскал Тачо Мангата въвежда изучаването на “Рибния буквар” от д-р Петър Берон, заменя черковно-славянския почерк с граждански и се опитва да прилага някои от принципите на взаимната метода. Но килията вече е отживяла времето си и не може да влезе в крак с изискванията на новата епоха. А и от януари 1835г., в Габрово, по инициатива на Васил Априлов, вече е отворило врати първото новобългарско светско училище. Там, по прочутия Бел-Ланкастеров метод (взаимоучителна метода), работи отец Неофит Рилски – “патриархът на българските педагози”. Казанлъшките първенци го познават още от 1833г., когато отсяда като таксидиот в града. До тях бързо достигат вестите за проблемите му с габровските чорбаджии и през май 1835г. го канятза учител на децата си. Сериозна пречка се оказва обстоятелството, че Казанлък няма подходяща сграда за този нов тип училище. Но пък има своя благодетел – Христо Николаевич Кироглу (Хината). През 1836г. богатият търговец решава да се изсели в Одеса и оставя за спомен на съгражданите си..........училище. Дарява на местните първенци 2500 рубета за построяването му и 15000 гроша за издръжка на учители. Аянинът на града Мехмед ага Караферлията не само одобрява идеята, но и дава още пари и строителен материал. Така се ражда първото новобългарско светско училище на Казанлък. годината е 1837. Самият Неофит Рилски е начертал скицата за строежа и изпраща за пръв учител своя близък приятел отец Аверкий поп Стоянов.